БЪЛГАРСКА МИСИЯ НА ВЪЗКРЕСЕНЦИТЕ (от 1863)

 

     от ляво: о. Яцек, о. Михал, владика Христо, о. Роман
              
           „В средата на  XIX в. сред българите  започва движение , стремящо се към  обединение с католическата църква. За да подкрепи и развие това движение, папа Пий се обръща към създадения наскоро и немногоброен орден на Отците Възкресенци, да доставят мисионери за този народ. След изследването на терена от о.Й. Кайшиевич, още през 1863 г. на мисия заминава о. Карол Качановски, а скоро го последвали отците: Томаш Бжеска, Шимон Кобжински, Валериан Пжевлоцки, Лукаш Вроновски и др. Всички те приемат източния обряд. Започват дейност в турска Тракия, като създават първите мисийни средища с училища и интернати. За център на работата си възкресенците избират Адрианопол (Одрин) , където правят печатница и създават духовна семинария за обучение на униатски клир. Мисията на възкресенците сред българите намира голяма подкрепа от поляците под пруска окупация, а в Познанско е създадено специално братство на св. Йосафат за събиране на средства за целите й”.

 Първите усилия на мисионерите са насочени към възпитанието на българската младеж (работа с униатите, в източен обряд). В учебните заведения, които съдържат цялата гама от образователни степени (основно училище, гимназия, професионално училище, интернат и висша семинария в Адрианопол; основно училище и гимназия в Малко Търново; основни училища в Акбунар и Каик;  гимназиална семинария в Стара Загора) децата и младежите се учат на уважение към историята, културата, народните обичаи и езика.  Националистическите асоциации сред учениците се елиминират, в тях се възпитава принципа на вътрешна връзка между всички славяни и обучението разкрива пред разума им богатството на европейската култура. В тези заведения българите получават образование, независимо от религиозната си принадлежност, даже турски деца и мюсюлмански от български произход. Често приемът в тези училища е безплатен, а парите се търсят и набавят от различни  места.  В своите възпитателни центрове възкресенците въвеждат българския език като език за преподаване, език за молитва и език за всекидневието, чрез което подчертават в очите на българите тяхното достойнство и значение. Почти всички училищни учебници, съставени на български език, са дело на възкресенците и на съвместно работещите с тях учители - миряни. За съжаление,  изброените  по-горе възпитателни заведения са затворени вследствие на военни действия  и политически промени (балканските войни, I и II световни войни, комунизма). Комунистическото управление за българската мисия, както и за цялата Църква, е време на тежки изпитания. Държавата закрива някои средища, а почти всички свещеници са осъдени на тежък труд и затвор. По-голямата част от храмовете са затворени. Едва смяната наполитическия строй в началото на 90-те години на XX в. направи възможно за възкресенците възвръщането на някои стари мисийни центрове и създаването на нови. Сега в България работят трима членове на ордена, в източен и западен обряд. Те служат в Шумен, Варна, Бургас и Малко Търново.

Юбилейна емблема  на 150-годишнината на Българската Мисия на Възкресенците

Автор: Луциян Бартковяк ОВ

Мотивът, използван в емблемата, е най-важният фрагмент от иконата Слизане в бездната на ада (Възкресението). Словото, което стана тяло и тялото, което стана „словоизречено” , сиреч пасхалният Христос слиза, ( като в същото време видимото в Него спи в гроба), в бездната на ада за да освободи човечеството, което го очаква там. Първият, когото  оживява е Адам (според старите религиозни традиции, Адам заедно с Ева, са единствените, които Исус освобождава лично). Апокрифните текстове споменават безброй отряди от ангели, които по думите на Исус отварят гробове и извеждат към живот множество хора. Кой знае може би това са ангелите - хранители на тези хора?

Възкръсналият хваща Адам за ръката и го слага на раменете си, като го отнася към отворените отново райски врати. Според апокрифната традиция, в момента на Благовещението, ангелът отстъпва от вратите на рая, затворени от греха на първите родители. Райските врати се отворят широко отново в момента на пробиването на сърцето на Господ. В източната литургия в името на тази традиция, от Пасха до Бялата неделя (Томина неделя), царските врати остават широко отворени. Не е случайно мястото, в което Възкръсналият хваща ръката на Адам: мястото на пулса, мястото „усещащо ” живота. Възкръсналият Господ постоянно, непрекъснато възвръща живота на човека, хваща го за ръката и в изстиналото от грях  кръвообръщение влива своята оживяваща милост.

Този мотив за Църквите на Изтока е много важен, той представлява есенцията на патристичната вяра, изразена в православната теология с понятието  преображение, според която Бог става човек, за да стане човекът Бог. Същевременно този мотив споучливо кореспондира не само с харизмата на Възкресенците, но също така прекрасно се преплита с юбилея на 150-та годишнина от мисията, която орденът поема през лятото на 1863 година в Адрианопол и непрекъснато работи за църквата и обществото в България до ден днешен.

Нашите  мисийни центрове днес са:

Бургас: източно католическа енория „ Успение Богородично”

Малко Търново: източно католическа енория „Света Троица”

Шумен: източно католическа енория „Света Анна”

Царев Брод: римо-католическа енория „Прескръбна Дева Мария“

Добрич: отслужва се Литургия за Поляците

Варна: римо-католическа енория „Непорочно зачатие на Пресвятата Дева Мария”

Отците Възкресенци в България (контакт ):

Отец Архимандрит Роман Котевич ОВ, uл. Константин Петканов но 4, 8350 Малко Търново, тел. (+359) 59 526 073, GSM (+359) 879 161 830, e-mail: roman.kotewicz@onet.pl

Отец Яцек Вуйчик ОВ,настоятел на мисията, ул. Княз Борис I но. 80, 9000 ВарнаТел. (+359) 52 612 134, GSM (+359) 888 744 090, e-mail: wojcik@xcr.pl